Самоубийството на полицая Димитър Петров, който се обеси на публично място в София на 18 ноември в новата си униформа, предизвика бурни реакции сред служителите на 4-то РПУ, които са категорични, че той е даден „курбан“ от ръководството на МВР и прокуратурата, които пък били подложени на обществен натиск и не са го защитили.
Девет дни след смъртта на младия мъж, майка му Мариана Манолска и сестра й Елка Стоянова разкриват, че се гордеят с него и ще пазят светла паметта му до края на дните си. Една през друга, с голяма мъка в гласовете и сълзи в очите, двете жени споделят, че Димитър Петров е бил изключително добър човек, никога не мислел зло, а думата, която сложила точка на живота му, се наричала „умисъл“.
Бил изключително щастлив от живота. После продължил образованието си в Академията на МВР.
След инцидента от 18 септември миналата година се променил. Имал проблем и с някакъв болничен, издаден му от невролог. Негов колега ходил да го търси в Петрич със служебна кола. Димитър бил разпитван няколко пъти. Никой не знаел какво точно се е случвало по време на разпитите, но след тях ясно личало, че му е вменена думичката „умисъл“, „умишлено“.
Роднините на Димитър не са се срещали с тези на разстреляния Светльо, но съчувстват на майка му и на фамилията. Елка е категорична, че в семейството й няма расисти. Имала бизнес, в който работели доста роми, други заминали да си търсят късмета в чужбина.
Лелята допуска, че племенникът й е решил да сложи край на живота си в полицейска униформа като форма на протест срещу системата. Той многократно заявявал, че не е искал да убие човек и че полицаите в България не са убийци.
На погребението в Петрич дошли полицаи от цяла България, сред тях имало и служители на високи постове. В деня на погребението станало чудо, разказват роднините. Небето сякаш се разделило на две. Едната половина тънела в мъгла, другата била слънчева. Когато пуснали ковчега, слънчев лъч се насочил към гроба. Много хора видели лъча…
„Димитър беше изключително тихо и скромно дете. Никога не е влизал в разправи – нито в училище, нито на улицата. Никой не се е оплаквал от него. Ходеше редовно на училище, на лекции. Искаше да стане военен, но аз му повлиях и не позволих. Причината беше, че изобщо не харесвам оръжията. Беше ме страх от пистолети, от такива неща. Притеснявах се да не се случи нещо с него... Послуша ме и записа Софийския университет, но напусна. Любовта му към униформата надделя. Винаги е искал да защитава хората, да пази животните.
Много го уговарях да завърши Софийския, но така и не ме послуша. Никога не е имал проблем с алкохол, с наркотици, не пушеше дори. Не го правя ангел – просто беше дисциплиниран, скромен и тих.
За съжаление, не съм го сънувала, явно не иска да ме притеснява. С баща му не се справяме в ситуацията. Трудно ни е! Добре че до нас е зълва ми и роднините ни.
Аз не се срамувам от неговата постъпка, гордея се, той е изпълнявал служебен дълг. Понякога си мисля, че дори не го заслужавам като син. Безкрайно добър беше...“, обобщава ситуацията през сълзи майката на Димитров Петров – Мариана.
Източник: Уикенд
