Ненчо Илчев: Щях да убия бременната си жена в жестока катастрофа!

„Направих верижна катастрофа в подлеза в подлеза на НДК.“

Това разкри наскоро звездата от „Комиците“ и „Столичани в повече“. „Малко така ми я дадоха книжката“, признава комикът фокусник. „Бях много лош шофьор! Неволята и животът ме научиха да карам. Аз взех книжка вече на възраст, бях почти 35-годишен. Толкова съм зле в техническо отношение с колите, че съм гледал да си запомня наизуст марката на колата, защото ме е срам да ме питат :“Каква кола караш?“, а аз да кажа, че не знам“, обяснява се популярният актьор.

Първата му кола била един червен голф тройка който „се ражда в Германия и умира в Перник“. „Намери ми я чрез свой познат автотърговец бащата на моя приятел от театъра – актьора Жоро Къркеланов. Карах я три-четири години и я подарих на баща ми, който още я кара в Момчиловци“, споделя известният комедиант.

Когато обаче „Комиците“ започнало да набира популярност, Любо Нейков му казал, че вече не върви такова популярно лице като него да кара голф стар голф. „Дай, вика, да вземем нещо друго“, предложи ми Любо Нейков. И той ми купи една малка сива хонда, много сладка, за което цял живот ще съм му благодарен“, връща лентата назад Ненчо Илчев.

„Много време я карах. Но един път, още не бях много добър шофьор, а беше валяло и дъжд. Влизам през „Скобелев“ покрай училището надолу в подлеза на НДК, като пред мен беше паркирал някакъв, но без да е сложил триъгълник, може обаче и да е бил сложил, а аз да не съм го видял… А то вътре нали пътят прави завой, а тази кола – точно на завоя. И аз, като се стреснах, и като се излашках в нея, зад мене един също „прас“ и стана верижна катастрофа!“, не може да забрави инцидента топкомикът.

Илчев обаче се е разминал на косъм от смъртта и докато е карал първия си автомобил.

„Помня, отиваме веднъж на море, а жена ми беше бременна. Карам аз към Каварна, ама как съм карал, не знам, защото бях толкова зле, че някой път съм бъркал газ и спирачка. И пред мен някаква уазка се движи към Търново. Аз много пъти съм се убеждавал, че Господ ме пази, но, тогава го видях и почувствах за първи път. Сякаш Господ ме взе и ме запази. Не разбрах какво става с педалите. Натискам газ, колата върви напред, натискам спирачка, тя пак не спира. Леле, майко! И виждам едно заведение с насядали хора отвън. Ако кривна надясно, ще се прасна в колите. Ако кривна наляво, ще премажа хората. И изведнъж сякаш нещо се появи, завих наляво, изкачих се по един трап и колата спря. Ужас, казвам си, и точно когато жена ми е бременна! Дойдоха хора, питат ме какво е станало, мен ме е срам да им кажа, че съм объркал педалите и казах, че спирачките са отказали. Влезе един мъж вътре, вика: „Всичко е наред със спирачките“. Тогава наистина Господ ми е помогнал! Защото щях да направя жестока катастрофа и да утрепя много хора. А единственото място, където се минава през Търново, всичко са скали. И можехме да се утрепем. Единственото полегато място, където голфчето се качи, беше онзи склон“, с ужас си спомня Ненчо Илчев.