Киро и Лена могат да бъдат доволни, Промяната дойде. Макар и без тяхното участие.
Ахмед Доган излезе да протестира. Както се казва на турски, аллах верди – бог даде. Макар че почетният председател е атеист.
Отстрани може да изглежда комично, че Доган е пак на жълтите след повече от 30 години, но всъщност не е така.
Неговият протест е научно обоснован и като философ Доган знае това. Той вече няма партия, няма сараи, няма везири да му снасят пачки всеки ден. Няма ханъми, няма наргилета, няма уиски. Няма живот султан гиби.
Сега е нелегален, без дом и без пари. Като партизанин след 9 септември се беше настанил в чужд имот, но беше изритан от там.
Ахмед Доган вече не е султан. Той е пролетарий. В класовата борба застава в другата позиция. Доган вече не експлоатира ДПС. Маркс пише, че революционната ситуация настъпва когато върховете не могат, а низините не искат да живеят по старому.
И революцията в ДПС прати Доган на жълтите павета. Но в класовата борба той е още по-злепоставен, защото не е и работник. Той е безработен. Той е като едър фабрикант, който протестира и иска кетап за активен борец против капитализма.
Но не може да се обръщат историята и дебелите книги с хастара навънка. Няма как. Сега Доган ще научи и друга турска поговорка – аллах керим, каквото дал господ.