Отивам да заредя колата. Бензинджията си бърбори до отсрещната колонка, забелязва ме и подвиква: – Сипвай, сипвай, няма проблем!
Според мен проблем има, защото а) той сипва и б) аз му плащам, а не обратно. Обаче не ми се обяснява, започвам да зареждам, той през това време влиза вътре. След малко отивам и аз, той стои до касата и подхваща класическата раздумка:
– И к’во викаш, ще се оправим ли някога? – пита той. Правя се, че гледам в телефона си, за да избегна тази част от бензинджийската традиция. Ефектът е нищожен, защото след секунда той продължава: – Ма то никой не работи, бе! Никой не си гледа работата в тая държава!
Поглеждам го с интерес, да видя дали се шегува. Не, напълно искрен и ядосан е. За миг се изкушавам от мисълта да приведа за доказателство случката отпреди минута, когато а) аз сипвам, б) аз плащам, в) той блее, но се отказвам.
Човекът се е захванал с държавата, не върви някак да го занимавам с дреболии: -Ти сега къде си? – включва ме отново лично в разговора, че малко съм му вял, неангажиран. Ако нещо ненавиждам повече от бензинджии – енциклопедисти, това са непознати, които ми говорят на ти и фамилиарничат: – Прощавайте, не Ви слушах. Бях се загледал в една муха която кацна на телефона ми, отговарям аз, натъртвайки на учтивата форма.
Признавам, иронията ми е плоска и безвкусна, но сме в бензиностанция все пак, не се очаква да блестя с изящни афоризми. Изглеждам го унищожително, надявайки се да се срине на пода в гърчове и покаяние: – Бе къде мухи тук, бе, я да видя? – надига се зад тезгяха той, аз получавам лек гърч и тръгвам, преди да се срина. Туш.
Пост във фейсбук на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков
Последвайте ни във Фейсбук
AURELIA BEACH COMPLEX – САМО НА КРАЧКА ОТ ПЛАЖА!
